Последни новини

Народът може да си спретне новогодишен купон на улицата, но вместо „ЧНГ!“, да вика „Оставка!“

Народът може да си спретне новогодишен купон на улицата, но вместо „ЧНГ!“, да вика „Оставка!“
Властта спешно трябва да направи нещо, за да успокои хората и да спре протестите!

Под „властта“ разбирам „всички онези горе“ – политиците от всички цветове, включително и тези, извън парламента.

Всички, които гражданите годни наред гледат по телевизора и които тези дни гневно наричат точно така – „онези горе“.

Под „нещо“ имам предвид решителни реформи, които да доведат до подобряване на живота – на неговото качество и перспективи.

Но дали политиците съзират тази необходимост? И какво виждат, когато гледат кадрите с протестите по новините?

Някои сигурно броят протестиращите и се успокояват, че са само 3500 души, по данни на МВР. Други навярно си казват, че дори да се стигне до предсрочни избори – няма страшно: ние сме „по-малкото зло“, ще ни изберат; а и важно е не кой как гласува, а кой брои гласовете.

Социолозите от години предупреждават, че в обществото зрее стихийно недоволство от всичко и всички, но то не намира конкретен изразител. Е, тези дни недоволството избухна. Една случайно изпусната реплика, нещастен случай, криминално деяние могат да отприщят истинска стихия. Като репликата на вицепремиера Валери Симеонов за майките на деца с увреждания. Като катастрофата край Своге.

Недоволните искат „държавата да се управлява чрез референдуми“, „мажоритарна система“, „Велико народно събрание“, „да си вървят всички горе, да дойдат нови, честни хора“.

Ето това са белезите на стихийния бунт, в който няма ясна политическа програма, няма зададени цели. И затова не е ясно кой, кога и какво може да го спре.

В протестите може да няма логика, дори смисъл, но пък има много гняв!

Всеки, който се интересува от история и политика, знае, че дори в зората на цивилизацията не е практикувано „управление чрез референдуми“ в чист вид – освен общо събрание, племето е имало и вожд, а също така и старейшини.

И в наши дни, най-малкото някой трябва да подготви темата за референдума – да я формулира, а след това и да организира самото допитване.

Призивите „да си ходят всички“, когато ги изрича улицата, са разбираеми. Но неприложими, защото в момента, в който „новите“ влязат в парламента, те също стават „стари“.

Българският парламент не страда от прекалено заседяване на по-голямата част от депутатите си. Напротив. Всяка кампания за парламентарни избори след 1989 г. минаваше под лозунга за новите лица. Той доведе на власт и СДС, и НДСВ, и Бойко Борисов, а БСП на няколко пъти основно преобърна партийните си листи. Какъв по-различен резултат очакваме сега? И какъв ще бъде експертният потенциал на едно Народно събрание, чиито депутати са излъчени от фейсбук-групи, например?

Ако не направим истински структурни реформи, дори и утре да сменим парламентарната република с президентска, какво ще се промени? Ще изкажа предположение – недоволните пак ще бъдат на „Дондуков“, но ще гледат в другата посока, когато викат „Оставка!“

Затова докато още е възможно, властта трябва да организира и проведе разговора за бъдещето спокойно. Може да направи кръгла маса по примера от началото на прехода. Може да приеме някое от законодателните предложения на опозицията. Може да измисли нещо друго, нали затова е власт.

Щом днес народът е толкова гневен, значи в продължение на години тя, властта му е давала поводи да мисли, че управлява в полза на някакво малцинство или малцинства, а потиска мнозинството. Това мнозинство, върху което непрекъснато се стоварват нови задължения, които теглят левчета от портмонето му. И то на фона на лошите пътища, непостроените магистрали, недостигащите детски градини, недостигащите лекари и т.н. Списъкът може да бъде продължен, а във всяка община да го допълват със своите конкретни проблеми.

Политиците от всички цветове има какво да направят, за да подобрят начина, по който функционира държавата, да не поиска критична маса от граждани те всичките „да си ходят“. Възможните мерки често са абсолютно безплатни. Колко струва усмивката, с която държавният чиновник посреща гражданина Х? А колко струва бездушието, с което се обяснява на поредната обрана от апаши баба, че стойността на задигнатото от дома й е под една минимална работна заплата и затова никой няма да се занимава с него?

Тези, които упражняват властта в България, прекалено често дават поводи за високомерие, бездушие и тесногръдие. Прекалено често обясняват като Кир Михалаки – „да сте правили икономии“.

Вместо да пресмятат колко гласа са им „в кърпа вързани“, политиците могат да пооправят нередностите във функционирането, например, на изборната система. С просто око се вижда, че в страната няма 6,5 милиона гласоподаватели.

Българските политици обаче по-скоро ще направят някой драматично-радикален жест. Например, ще въведат изцяло нова избирателна система – мажоритарна, за да демонстрират как имат воля и решимост да се справят с проблема. И покрай това ще раздадат един куп пари на знайни и незнайни експерти, които ще напишат новите закони, ще проведат куп семинари за обучение на изборната администрация, ще изготвят разни помагала уж за улеснение на избирателя…

С други думи, нашите управници имат навика вместо да търсят бълхата, направо да горят дюшека. Защото се иска воля, за да се изчистят избирателните списъци и да се сложат под контрол тези, които броят изборите. Освен това еволюционните мерки са скучни, как да ги обявиш с апломб във вечерните новини!

Привеждам това само като пример как се демонстрира титаничен труд, когато резултатът е предварително известен и е ясно, че няма да засегне истински статуквото.

Мога да дам и друг пример – с чистия въздух. Властта веднага намери решение – виновни са старите коли и мокрите дърва за огрев на бедните! Затова днес ще вдигнем данъка на старите коли, а утре ще забраним на тези от малките градове и селата да се греят на дърва. Нека се газифицират или си купят модерни отоплителни системи. Стига с тези кюмбета!

Но тази същата власт какво направи, за да се повишават доходите? Успокояваше се, че работниците, протестиращи, защото някой некоректен работодател ги е оставил без заплати, са малко – тук – там по десетина души.

Властта сякаш не виждаше, че това се случва постоянно. Не се интересуваше от некоректните работодатели, с което подхранваше подозрението, че те „са си платили“ на когото трябва. За работниците просто нищо не е останало.

Тези, които управляваха години наред, не помислиха как да дадат възможност на повече хора да си купят по-нова кола. И така да ги превърнат в свои адвокати, когато поискат да разкарат „трошките“ от пътя.

Къде е достъпният и евтин обществен транспорт? Какво направи властта, който и да я упражняваше, че българите удобно да стигат от точка А до точка Б и без личен автомобил? Ще предложа един възможен отговор – съкращаваше влаковете и така промени регулациите, че малките автобусни превозвачи, обслужващи селата, отпаднаха от терена. Сега „селяните“ или ходят пеш, или си седят на село. И, разбира се, псуват властта.

Години наред, десетилетия, политиците с нищо не доказваха, че са на страната на „обикновените хора“, за които толкова обичат да говорят в предизборните кампании. Когато с готовност им обещават и полицай във всяко село, и рейс до областния център, и магистрали и тунели на кило – под Шипка, под Петрохан, виртуално надупчиха Стара планина като швейцарско сирене.

Затова днес виждаме, че „бедните“ препречват пътища, а „ситите“ ги броят – дали са достатъчно, за да ги свалят.

Много погрешен подход! Тези, които са съборили Бастилията, както и другите, които са щурмували Зимния дворец, едва ли са били мнозинството от населението.

Но са били много ядосани!

Политиците не бива да се успокояват с надеждата, че задаващите се коледни и новогодишни празници естествено ще насочат народната енергия в друга посока.

Защото народът може да си направи коледно-новогодишния купон на улицата. Но вместо „Честита нова година!“ да вика „Оставка!“

Затова не бива да се отлагат реформите – само в тях е спасението от народния гняв, никакви коалиционни интрижки не вършат работа.

Но в същото време, няма нищо по-опасно за една власт от закъснелите реформи. Поне на това ни учи историята.


Loading...

Един немодерен в момента вожд на революция казвал – трябва да се действа сега, утре е късно, вчера беше рано. / Епицентър.бг

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Остави коментар