Breaking News

Властта иска да се спаси на всяка цена, но вече е късно

Властта иска да се спаси на всяка цена, но вече е късно
Калоян Методиев: Евроизборите могат да са окажат малък Рубикон за България, след който да тръгне лавинообразна топка от промени и през парламентарни, и през местни избори да ни начертае новата карта на партийната и политическата система в държавата

Калоян Методиев, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

– Оставката на министър Порожанов, личното обръщение на Ахмед Доган и дебатът Йончева-Габриел, каква моментна снимка на деня пресъздават? Въпросът е към политолога Калоян Методиев. Започваме с оставката. Ще отвори ли клапана на напрежението към правителството поредната министерска оставка?

– Мисля, че по-скоро няма да донесе позитив. Има едно правило в политиката, че коне не се сменят, преди да се мине реката, мисля, че сме в средата на реката, предвид това, че приближаваме края на кампанията. В този смисъл подобен ход е доста рисков. При „Борисов 1“ подобни смени бяха символ на сила и контрол, докато струва ми се при „Борисов 3“ лавината от оставки през последните две години са по-скоро израз на спасяване на властта на всяка цена.

– Ще има ли други министерски оставки? Да ги очакваме ли?

– Ами предвид заканата на Борисов, че ще действа брутално след изборите, предполагам, че това включва не само партията, за която няма съмнение, че ще бъде прочиствана, но и правителството. При всички случаи каквото и да стане на тези избори, на 27-и сутринта ще сме в нова политическа ситуация, с политически трупове, размествания, партийни промени. Така че отговорът на вашия въпрос е: да.

– А каква ще бъде тази нова политическа ситуация, г-н Методиев, и кои ще бъдат политическите трупове? Както и кой ще ги преброява?

– Епидемията ще обхване целия политически спектър. Напрежението е прекалено голямо в партийната система, прекалено много субектите, които се борят за влизане в Европарламента, то е и за оцеляване на правителството, така че това ще засегне както ГЕРБ, така и БСП, да не говорим пък за националистическите формации, които 5-6 се борят за едно ограничено пространство, плюс по-малки формации. Така че това нещо ще обхване абсолютно всички и според мен загубилите ще са голям брой този път. Защото местата в Европарламента са ограничени, те са едва 17, а залогът на тези избори е много голям и мина вече отвъд едни обикновени европейски избори. Залогът тук в момента е реално бъдещето на страната в следващите месеци, да не кажа години.

– Вие този залог разчитате ли го в предизборната кампания?

– Да. Безспорно темата доминира в предизборната кампания. Тя е вътрешна, говори се за корупцията, която е обхванала държавата, и изчистването на тази корупция минава само през радикални промени. Тъй като се започнаха да се разкриват мащабите на това явление, което е обхванало тялото на държавата, смятам, че това ще доведе до сътресенията, за които говорим и които вече са необратими.

– Случайно ли е, че непосредствено след огласяването на приетата от премиера оставка на министър Порожанов почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган направи свое лично обръщение към членовете и симпатизантите на партията. Вие как прочитате това обръщение?

– Мисля, че е случайно и няма връзка между двете неща. То дори е подготвено вчера според мен, защото сутринта беше просто пуснато до медиите. Интересно е обръщението в него, защото той иска прошка, очевидно има някакъв проблем или вътре в партията, защото говори за помирение. Което е нов момент в тази предизборна кампания. Очевидно и в ДПС са почнали някакви вътрешни процеси.

– Но освен че поиска прошка от партията, той някак говори за следващи местни и парламентарни избори. Едно странно словосъчетание. Дали няма да се зададат такива до края на годината, а може би още на местния вот?

– Дори и може и парламентарните според мен да са преди местните. Не е изключено при тази ситуация, която има в момента в държавата. И на мен ми направи впечатление това изречение – местни и парламентарни, по начина, по който са подредени. Но според мен формата може и да е на обратно.

– В текста на обръщението ако беше казано: следващите местни и следващите парламентарни, можеше да се мисли за изкарване на мандата на правителството, но следващите местни и парламентарни избори подредени от човек, който добре умее да играе с езика като г-н Доган, не намирате ли, че посланието е повече от ясно?

– Да, послания винаги има кодирани в неговите обръщения, но да не надценяваме и неговите възможности като политически прогностик и като фактор в политиката. Защото виждате, че текат и много по-мащабни и геополитически процеси, които влияят върху българската политика, и вътре в самата наша партийна система. А и както казахме в предходния въпрос, очевидно и в ДПС вътре текат определени процеси, които го карат да се обърне за първи път с толкова сериозно внимание и с такава загриженост вътре към собствената си партия.

– С какво си обяснявате тази загриженост и наличието на тези процеси? Какви могат да бъдат те?

– С това, което излезе в медиите, че има недоволство в кърджалийската организация, че техен представител не е попаднал в листите. Предполагам, че и това може да е една от причините. Не знаем и до каква степен е витална все още заплахата на ДОСТ, която знаете, че миналия път доведе до голямо поражение ДПС. Тоест факторите могат да бъдат множество. По принцип ДПС е най-непрозрачната партия откъм вътрешни процеси, така че по едни такива косвени външни знаци може да съдим за това какво се случва под повърхността.

– Г-н Методиев, и още един щрих от деня, и то от все рано сутринта. Дебатът между водачките на двете съперничещи си листи – тази на ГЕРБ и тази на БСП. Как оценихте двубоят?

– Той беше необходим, публиката трябваше да види двете съпоставени, въпреки че тезите до голяма степен са познати. Казаха своите позиции, затвърдиха ги. Разбира се, с диаметрално противоположен, да не кажа, разлом на прочит на случващото се в България. За Габриел това бяха успехите, надграждането, посоката, която е правилна. Докато за Йончева акцентът беше върху корупцията, върху злоупотребите с власт, върху разлагането на институционалната тъкан в държавата. В този смисъл по-актуално, злободневно и по-успешното политическо послание според мен е това на Йончева, предвид мястото на България в ЕС, предвид докладите на всевъзможни международни организации за състоянието, в което се намира държавата. Да се говори за успехи в такъв момент, е рисково и може би Габриел трябваше по-скоро да наблегне на покаяние и на градивна критика, за да може да спечели повече периферни гласове. Това е първоначалният ми и най-груб прочит на ситуацията.

– Някак смущаващо странно съвпадна оценката за успехи с оставката на министър Порожанов, която дойде по едно и също време буквално.

– Буквално за броени минути след дебата дойде. Това не е необичаен прийом за Борисов, когато вижда, че ситуацията е неблагоприятна за него, да даде радикални мерки, с които да впечатли публиката. Напрежението около Порожанов беше много голямо. Но и тук нещата имат втори прочит. Защото не е сериозно обяснението, което бе дадено за тази оставка конкретно. Защото това беше министърът в най-силна антикорупционна атака от страна на медиите и на обществото. Да се иска оставката му заради това, че не е уволнил чиновничка в една от подопечните му агенции, звучи несериозно като обяснение. Тоест и тук има нещо, което Борисов замета под килима и недоизказа.

– Тези недоизказаности не изиграват ли и недобра роля за кандидатите на ГЕРБ за евроизборите?

– Ами кандидатите на ГЕРБ до голяма степен са зависимост от кондицията на партията, защото по-голяма част от тях са мажоритарни, нямат някакви самостоятелни позиции.

– Е, би трябвало да имат поне качествени пиари, ако не да не мислят с главите си, г-н Методиев, не мислите ли?

– Да, това е компенсаторен механизъм. Но в такава ситуация са в момента, много тежка, управлението им тежи, тежи им тази власт, която натрупаха през годините, тежат им негативните процеси, тежи им тази сатанизация, която върви по отношение и на лидерството на партията от обществото, и местните малки образувани феодали, които също тежат. Така че партията наистина се нуждае от генерално, капитално прочистване, но средата на кампанията не е подходящо време за такива упражнения. В този смисъл те се озоваха в трагичната роля, в която ако направят нещо, грешка, ако не направят нищо, пак грешка. Така че това е моментната снимка според мен на случващото се около най-голямата партия в държавата.

– Г-н Методиев, не се ли сатанизира наистина ГЕРБ на тези евроизбори?

– Мисля, че се сатанизира, да. Просто така тръгнаха нещата в последните месеци с разкритията за корупционни практики, за недоказани доходи, неща, които станаха първостепенен обществен дразнител. Така че това беше закономерен процес. Закъсняват с мерките, които трябваше да предприемат, същевременно нямат резултати от управлението. Ако имаха стабилни резултати или поне един сектор – два да бяха оправили в държавата за тия две години, можеха да излязат на изборите и да блокират това говорене. Но тъй като няма резултати в управлението, нещата още повече ескалират по отношение на негативизма спрямо тях. Не казвам, че е на 100-процента заслужен, но до голяма степен това, което се случва в държавата, се дължи само и единствено на тях.

– Дали не трябва да се смени стратегията на ГЕРБ и тя да отчете неизбежното в това, което се случва? За да не остане монологът подобен на този от дебата на водещата на листата Мария Габриел. 

– Трябва да се смени, но според мен вече е много късно. Това трябваше да се случи есента на 2018 г., когато видяха накъде отиват нещата, след катастрофалното лято, което имахме, и катастрофата в Своге, и фалитът на „Олимпик“, и сривът на Търговския регистър, и продажбата на ЧЕЗ. Още тогава се видя, че нещата не вървят на добре и гърми един след друг сектор. И тогава трябваше да вземат някакви радикални мерки, но изпуснаха времето. Това се казва да изпуснеш тайминга в политиката. Оттук нататък могат да инвестират само загуби.

– И да се върнем към темата, която формулирах за нашия разговор. На пръв поглед оставката на министър Порожанов, личното обръщение на д-р Доган, дебатът Йончева-Габриел сякаш нямат нищо общо. Но те каква моментна на деня дават? С какви послания? Много показателен е този ден.

– Да…

– Две седмици преди вота се случи показателен ден. Какво подсказва?

– Един богат откъм политически събития и послания ден, откъм политически знаци. Той показва динамизирането на българската политика в оставащите дни до евровота. Показва, че залогът е много по-голям и че България е на своеобразен вододел в своето развитие. Мисля си, дано не прозвучи пресилено, че тия избори могат да са окажат един малък Рубикон за България, след който да тръгне една лавинообразна топка от промени и през парламентарни, и през местни избори, която да ни начертае новата карта на партийната и политическата система в държавата. Така че от един малък ден като днешния можем да направим извода, че в българската политика ври и кипи от политически процеси.

– Дано не ви прозвучи невъзпитано, г-н Методиев, но дали не бъркате желаното с действителното? Дали точно това ще се случи – както вие прогнозирате? Или ще видим нещо съвсем различно? Може би да минат и да заминат тези избори и да завършат във вида: три партии, както са били подредени досега, така и занапред да продължат в ЕП?

– Вижте, това, което не може да се каже за тази кампания, е, че скучна. Политика е, както и в живота, всичко е възможно, всичко може да се случи. В България видяхме, че е пълно с феномени по отношение на политическото и на неговото възприемане. Но все си мисля, че търпимостта и границата до голяма степен е премината по отношение на доста от процесите в държавата. България се нуждае от кардинална промяна, защото аз се връщам пак на което казахме преди малко: резултатите на държавата са трагични. По отношение на мястото на България в ЕС има абсолютен консенсус – ние сме на абсолютно последното място по всички възможни показатели, така че това е идеалният момент, идеалната среда за промяна, за тръгване в нова посока.

– И ако не друго, то поне идеалният момент всички да си зададем въпроса: защо сме на това място. Да си го зададат управляващи, да си го зададе опозицията, да си го зададем и ние гражданите.

– Всеки един от нас. Може да се живее много по-добре, може да се живее много по-пълноценно, много по-качествено, но това зависи от всеки един от членовете на българското общество. Никой няма да дойде отвън и да ни помогне, да ни подреди държавата. Просто това е нашата държава и ние трябва я сложим в ред.


Loading...

Източник: Епицентър.БГ

The site is not responsible for the written comments!


We do not have the resources to verify the information that reaches the editorial board and do not guarantee its authenticity, which is why, at the end of each article, its source is indicated unless it is copyrighted. This article may not be true, and any resemblance to real people and events may be accidental.