Последни новини

Властта иска да се спаси на всяка цена, но вече е късно

Властта иска да се спаси на всяка цена, но вече е късно
Калоян Методиев: Евроизборите могат да са окажат малък Рубикон за България, след който да тръгне лавинообразна топка от промени и през парламентарни, и през местни избори да ни начертае новата карта на партийната и политическата система в държавата

Калоян Методиев, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

– Оставката на министър Порожанов, личното обръщение на Ахмед Доган и дебатът Йончева-Габриел, каква моментна снимка на деня пресъздават? Въпросът е към политолога Калоян Методиев. Започваме с оставката. Ще отвори ли клапана на напрежението към правителството поредната министерска оставка?

– Мисля, че по-скоро няма да донесе позитив. Има едно правило в политиката, че коне не се сменят, преди да се мине реката, мисля, че сме в средата на реката, предвид това, че приближаваме края на кампанията. В този смисъл подобен ход е доста рисков. При „Борисов 1“ подобни смени бяха символ на сила и контрол, докато струва ми се при „Борисов 3“ лавината от оставки през последните две години са по-скоро израз на спасяване на властта на всяка цена.

– Ще има ли други министерски оставки? Да ги очакваме ли?

Ангел Джамбазки

– Ами предвид заканата на Борисов, че ще действа брутално след изборите, предполагам, че това включва не само партията, за която няма съмнение, че ще бъде прочиствана, но и правителството. При всички случаи каквото и да стане на тези избори, на 27-и сутринта ще сме в нова политическа ситуация, с политически трупове, размествания, партийни промени. Така че отговорът на вашия въпрос е: да.

– А каква ще бъде тази нова политическа ситуация, г-н Методиев, и кои ще бъдат политическите трупове? Както и кой ще ги преброява?

– Епидемията ще обхване целия политически спектър. Напрежението е прекалено голямо в партийната система, прекалено много субектите, които се борят за влизане в Европарламента, то е и за оцеляване на правителството, така че това ще засегне както ГЕРБ, така и БСП, да не говорим пък за националистическите формации, които 5-6 се борят за едно ограничено пространство, плюс по-малки формации. Така че това нещо ще обхване абсолютно всички и според мен загубилите ще са голям брой този път. Защото местата в Европарламента са ограничени, те са едва 17, а залогът на тези избори е много голям и мина вече отвъд едни обикновени европейски избори. Залогът тук в момента е реално бъдещето на страната в следващите месеци, да не кажа години.

– Вие този залог разчитате ли го в предизборната кампания?

– Да. Безспорно темата доминира в предизборната кампания. Тя е вътрешна, говори се за корупцията, която е обхванала държавата, и изчистването на тази корупция минава само през радикални промени. Тъй като се започнаха да се разкриват мащабите на това явление, което е обхванало тялото на държавата, смятам, че това ще доведе до сътресенията, за които говорим и които вече са необратими.

– Случайно ли е, че непосредствено след огласяването на приетата от премиера оставка на министър Порожанов почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган направи свое лично обръщение към членовете и симпатизантите на партията. Вие как прочитате това обръщение?

– Мисля, че е случайно и няма връзка между двете неща. То дори е подготвено вчера според мен, защото сутринта беше просто пуснато до медиите. Интересно е обръщението в него, защото той иска прошка, очевидно има някакъв проблем или вътре в партията, защото говори за помирение. Което е нов момент в тази предизборна кампания. Очевидно и в ДПС са почнали някакви вътрешни процеси.

– Но освен че поиска прошка от партията, той някак говори за следващи местни и парламентарни избори. Едно странно словосъчетание. Дали няма да се зададат такива до края на годината, а може би още на местния вот?

– Дори и може и парламентарните според мен да са преди местните. Не е изключено при тази ситуация, която има в момента в държавата. И на мен ми направи впечатление това изречение – местни и парламентарни, по начина, по който са подредени. Но според мен формата може и да е на обратно.

– В текста на обръщението ако беше казано: следващите местни и следващите парламентарни, можеше да се мисли за изкарване на мандата на правителството, но следващите местни и парламентарни избори подредени от човек, който добре умее да играе с езика като г-н Доган, не намирате ли, че посланието е повече от ясно?

– Да, послания винаги има кодирани в неговите обръщения, но да не надценяваме и неговите възможности като политически прогностик и като фактор в политиката. Защото виждате, че текат и много по-мащабни и геополитически процеси, които влияят върху българската политика, и вътре в самата наша партийна система. А и както казахме в предходния въпрос, очевидно и в ДПС вътре текат определени процеси, които го карат да се обърне за първи път с толкова сериозно внимание и с такава загриженост вътре към собствената си партия.

– С какво си обяснявате тази загриженост и наличието на тези процеси? Какви могат да бъдат те?

– С това, което излезе в медиите, че има недоволство в кърджалийската организация, че техен представител не е попаднал в листите. Предполагам, че и това може да е една от причините. Не знаем и до каква степен е витална все още заплахата на ДОСТ, която знаете, че миналия път доведе до голямо поражение ДПС. Тоест факторите могат да бъдат множество. По принцип ДПС е най-непрозрачната партия откъм вътрешни процеси, така че по едни такива косвени външни знаци може да съдим за това какво се случва под повърхността.

– Г-н Методиев, и още един щрих от деня, и то от все рано сутринта. Дебатът между водачките на двете съперничещи си листи – тази на ГЕРБ и тази на БСП. Как оценихте двубоят?

– Той беше необходим, публиката трябваше да види двете съпоставени, въпреки че тезите до голяма степен са познати. Казаха своите позиции, затвърдиха ги. Разбира се, с диаметрално противоположен, да не кажа, разлом на прочит на случващото се в България. За Габриел това бяха успехите, надграждането, посоката, която е правилна. Докато за Йончева акцентът беше върху корупцията, върху злоупотребите с власт, върху разлагането на институционалната тъкан в държавата. В този смисъл по-актуално, злободневно и по-успешното политическо послание според мен е това на Йончева, предвид мястото на България в ЕС, предвид докладите на всевъзможни международни организации за състоянието, в което се намира държавата. Да се говори за успехи в такъв момент, е рисково и може би Габриел трябваше по-скоро да наблегне на покаяние и на градивна критика, за да може да спечели повече периферни гласове. Това е първоначалният ми и най-груб прочит на ситуацията.

3 ВМРО

– Някак смущаващо странно съвпадна оценката за успехи с оставката на министър Порожанов, която дойде по едно и също време буквално.

– Буквално за броени минути след дебата дойде. Това не е необичаен прийом за Борисов, когато вижда, че ситуацията е неблагоприятна за него, да даде радикални мерки, с които да впечатли публиката. Напрежението около Порожанов беше много голямо. Но и тук нещата имат втори прочит. Защото не е сериозно обяснението, което бе дадено за тази оставка конкретно. Защото това беше министърът в най-силна антикорупционна атака от страна на медиите и на обществото. Да се иска оставката му заради това, че не е уволнил чиновничка в една от подопечните му агенции, звучи несериозно като обяснение. Тоест и тук има нещо, което Борисов замета под килима и недоизказа.

– Тези недоизказаности не изиграват ли и недобра роля за кандидатите на ГЕРБ за евроизборите?

– Ами кандидатите на ГЕРБ до голяма степен са зависимост от кондицията на партията, защото по-голяма част от тях са мажоритарни, нямат някакви самостоятелни позиции.

– Е, би трябвало да имат поне качествени пиари, ако не да не мислят с главите си, г-н Методиев, не мислите ли?

– Да, това е компенсаторен механизъм. Но в такава ситуация са в момента, много тежка, управлението им тежи, тежи им тази власт, която натрупаха през годините, тежат им негативните процеси, тежи им тази сатанизация, която върви по отношение и на лидерството на партията от обществото, и местните малки образувани феодали, които също тежат. Така че партията наистина се нуждае от генерално, капитално прочистване, но средата на кампанията не е подходящо време за такива упражнения. В този смисъл те се озоваха в трагичната роля, в която ако направят нещо, грешка, ако не направят нищо, пак грешка. Така че това е моментната снимка според мен на случващото се около най-голямата партия в държавата.

– Г-н Методиев, не се ли сатанизира наистина ГЕРБ на тези евроизбори?

– Мисля, че се сатанизира, да. Просто така тръгнаха нещата в последните месеци с разкритията за корупционни практики, за недоказани доходи, неща, които станаха първостепенен обществен дразнител. Така че това беше закономерен процес. Закъсняват с мерките, които трябваше да предприемат, същевременно нямат резултати от управлението. Ако имаха стабилни резултати или поне един сектор – два да бяха оправили в държавата за тия две години, можеха да излязат на изборите и да блокират това говорене. Но тъй като няма резултати в управлението, нещата още повече ескалират по отношение на негативизма спрямо тях. Не казвам, че е на 100-процента заслужен, но до голяма степен това, което се случва в държавата, се дължи само и единствено на тях.

– Дали не трябва да се смени стратегията на ГЕРБ и тя да отчете неизбежното в това, което се случва? За да не остане монологът подобен на този от дебата на водещата на листата Мария Габриел. 

– Трябва да се смени, но според мен вече е много късно. Това трябваше да се случи есента на 2018 г., когато видяха накъде отиват нещата, след катастрофалното лято, което имахме, и катастрофата в Своге, и фалитът на „Олимпик“, и сривът на Търговския регистър, и продажбата на ЧЕЗ. Още тогава се видя, че нещата не вървят на добре и гърми един след друг сектор. И тогава трябваше да вземат някакви радикални мерки, но изпуснаха времето. Това се казва да изпуснеш тайминга в политиката. Оттук нататък могат да инвестират само загуби.

– И да се върнем към темата, която формулирах за нашия разговор. На пръв поглед оставката на министър Порожанов, личното обръщение на д-р Доган, дебатът Йончева-Габриел сякаш нямат нищо общо. Но те каква моментна на деня дават? С какви послания? Много показателен е този ден.

– Да…

– Две седмици преди вота се случи показателен ден. Какво подсказва?

– Един богат откъм политически събития и послания ден, откъм политически знаци. Той показва динамизирането на българската политика в оставащите дни до евровота. Показва, че залогът е много по-голям и че България е на своеобразен вододел в своето развитие. Мисля си, дано не прозвучи пресилено, че тия избори могат да са окажат един малък Рубикон за България, след който да тръгне една лавинообразна топка от промени и през парламентарни, и през местни избори, която да ни начертае новата карта на партийната и политическата система в държавата. Така че от един малък ден като днешния можем да направим извода, че в българската политика ври и кипи от политически процеси.

– Дано не ви прозвучи невъзпитано, г-н Методиев, но дали не бъркате желаното с действителното? Дали точно това ще се случи – както вие прогнозирате? Или ще видим нещо съвсем различно? Може би да минат и да заминат тези избори и да завършат във вида: три партии, както са били подредени досега, така и занапред да продължат в ЕП?

– Вижте, това, което не може да се каже за тази кампания, е, че скучна. Политика е, както и в живота, всичко е възможно, всичко може да се случи. В България видяхме, че е пълно с феномени по отношение на политическото и на неговото възприемане. Но все си мисля, че търпимостта и границата до голяма степен е премината по отношение на доста от процесите в държавата. България се нуждае от кардинална промяна, защото аз се връщам пак на което казахме преди малко: резултатите на държавата са трагични. По отношение на мястото на България в ЕС има абсолютен консенсус – ние сме на абсолютно последното място по всички възможни показатели, така че това е идеалният момент, идеалната среда за промяна, за тръгване в нова посока.

– И ако не друго, то поне идеалният момент всички да си зададем въпроса: защо сме на това място. Да си го зададат управляващи, да си го зададе опозицията, да си го зададем и ние гражданите.

– Всеки един от нас. Може да се живее много по-добре, може да се живее много по-пълноценно, много по-качествено, но това зависи от всеки един от членовете на българското общество. Никой няма да дойде отвън и да ни помогне, да ни подреди държавата. Просто това е нашата държава и ние трябва я сложим в ред.


Loading...

Източник: Епицентър.БГ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Остави коментар